|
Сега ще ви разкажа историята на живота ми…Всеки би казал че това
прилича на роман или на сапунка, но не- това е самата действителност.. Според останалите живота ми е прекрасен, но това далеч се различава от реалността.Наистина, имам страхотно семейство, уча в най-елитното училище в града, имам две невероятни приятелки и едно голямо, празно, разбито сърце..
Трудно е да срещнеш любовта!Трудно е да откриеш човек, който да те разбира, уважава и разбира се ОБИЧА!Мислех, че сам го намерила, но това е било най-голямата ми грешка.Той беше момчето мечта – висок, строен, с ІІІІІІІІ коса , прекрасни ІІІІІІІІ очи..Кълнеше се, че ме обича, кълнеше се, че никога няма да ме напусне заради друга, но така и не спази клетвите си.Дадох му всичко…Той бе първото момче което сам обичала толкова силно в живота ми.С него прекарах най-красите си мигове, докато не се сети да разбие сърцето ми!!!Как е възможно да гледаш един човек в очите и да го лъжеш, че го обичаш?Два месеца по-късно той ме напусна…
Първата седмица без него беше кошмарна!Депресията каза думата си- не излизах, спях по цял ден , нощем изяждах по цяла кутия шоколадови бонбони… Не знаех къде се намирам…Нито бях жива , нито мъртва!Една пуста и изстрадала душа.Душа-пустиня… Мина месец, два, три … , аз все още го чаках!Казват, че “Само времето е способно да разбере колко велика е любовта” Не знам дали тази любов е била такава, защото една любов се крепи от двама души, а в нашия случаи само аз обичах… Успях да го изтрия от паметта си, благодарение на моите приятелки Ц. и Д. благодаря Ви за което.По-късно срещнах едно друго момче.Той ме разбираше перфектно, почти винаги бяхме на едно и също мнение… Беше ми забавно с него, двамата , ядохме сладолед,излизахмез аедно, ходехме на дискотека и т.н. Усещах че се влюбвам отново.. Той също споделяше чувствата ми!Бях щастлива!Уви за кратко… Оказа се че това момче е бил от класа на човека, който разби сърцето ми!Не знам какво са си говорили, не знам абсолютно нищо, освен това, че в този ден беше нашата раздяла… За втори път сърцето ми беше разбито.За втори път чувствах онази неописуема болка, която разяжда душата ти… Тогава ти се иска единствено да изкрещиш с мощен глас, чак до небето”Каква е тази несправедливост , Боже?”и да потънеш в дън земя.
Защо съществува любовта след като носи само мъка?Знам, че съм малка още, знам че ще си патя още много , много , но не мога да не си задавам този въпрос:Когато ме боли зъб ходя при зъболекар, сега ме боли душата , къде да отида..?
|